сряда, 25 май 2016 г.

ДА СБЪДНЕШ МЕЧТАТА СИ част 3 - Концерт на МАРАЯ КЕРИ

Част 1  - тук
Част 2 - тук

Тръгнахме за концерта. Не бяхме кой знае колко напрегнати, може би все още не осъзнавахме, че наистина се случва. Бяхме нетърпеливи, но най-важното щастливи. Спомних си годините, в които мечтаех да запиша на касета колкото се може повече песни на Марая. Дните, в които имаше класация MTV Top10 с нейни песни бяха истински празник за мен. Предупреждавах цялото семейство да не ме закачат за нищо, защото съм заета. Изваждах си един тефтер, който още пазя и вътре пишех имената на класираните песни, а ако се случеше да видя видеоклип, която до тогава не бях виждала описвах точно съдържанието му, за да мога да обясня на друг фен, ако някога се заговорим (разбирайте - да си пратим писма по пощата) и той не го е гледал. Сетих се за първия път, в който си купих диск на Марая - беше пиратско копие, което включваше най-големите й хитове. Беше най-ценното ми притежание. Все още, когато го погледна, наредено да десетките албуми, лимитирани и луксозни издания  и всички неща, с които е пълна колекцията ми... ми се струва най-скъп и с него свързвам най-много прекрасни спомени. Ами касетите? Мечтаех да имам оригинална касета Music Box, а имах само преснимана черно бяла обложката и презаписана касета, на която звукът беше много слаб. Можех да продължа със спомените от последните 20 години до безкрай, но изведнъж пред мен се откри гледка, която ме върна в реалността. Две сергии с тениски с лика на  Марая и крещящи на италиански продавачи разтуптяха сърцето ми. Няколко човека се струпаха да си купят, а аз и Вили обмисляхме да си вземем едни шалчета с рекламната снимка от турнето, но докато се наканим хората събраха сергиите и изчезнаха. Продаваха в пъти по-евтино подобни тениски, каквито официално се продаваха пред залата на концерта, така че явно нещо не беше съвсем наред с търговците.

Стигнахме залата. Навсякъде имаше фенове и полицаи. Смятахме, че gift shop-ът или там, където се продаваха рекламни сувенири и тениски с Марая е извън сградата, затова решихме да го намерим и да разгледаме. Оказа се, че е пред самата зала и трябваше да минем през охраната. Наши приятели ни бяха казвали, че не може да се внасят фотоапарати, затова аз специално си бях купила връзка за врата, на която закачих фотоапарата. Бях го скрила под дрехите и отгоре бях сложила и шал. В името на снимки с Марая бях готова да направя нещо нелегално, хаха. За първи път от цялото ни приключение изпитах притеснение и лек страх, че може да го намерят и вземат. Но нищо подобно не се случи, хората носеха и по-големи фотоапарати и явно всички беше в реда на нещата.
Влизайки в самата сграда и следвайки означенията до залата ни обземаше еуфория и нетърпение. Стигнахме до мястото, на което се продаваха рекламните неща за най-големите фенове. Освен тениски имаше плакати, чаши, плюшени играчки (агнета, тъй като феновете на Марая наричат себе си lambs по странни и интересни причини, които сега няма да споменавам) и нещо като списание/книга, пълна със снимки на Марая. Аз се спрях именно на нея и си я купих. Исках и чаша... но.... цената  беше 20 евро (колкото и на книжката) и се отказах.
Влязохме в залата и много се зарадвахме, че сцената се вижда толкова ясно и бяхме по-близо от очакваното. Разбира се, съжалихме, че не сме най-отпред, но... нямаше как, билетите ни показваха друго.
Оставаха около 2 часа до концерта, които почти не усетихме. Разглеждахме книгата, гледахме останалите фенове и най-вече - снимахме се!


В един момент лампите загаснаха, сцената светна, пулсът ни се ускори. Марая щеше да излезе на сцената, без закъснение, без проблеми. Перфектно!
Огромен надпис MC светна на сцената  и цялата зала започна да пищи. Винаги съм се чудела защо на концерти просто не ръкопляскат, а пищят с цяло гърло. Истината е, че пищенето е единствени начин, по който можеш да изразих емоцията си в този момент. Започнах и аз да издавам непознати за мен до тоя момент звуци, усещах, че гърлото ми ще се пръсне. И тогава.... Марая се появи, носеха я на ръце няколко мъже (част от хореографията)
Не можех да повярвам на очите си. Тя ли е наистина? От плът и кръв. Заедно с мен, на едно и също място, по едно и също време. Марая Кери  - най-успешната изпълнителка на нашето време и аз  - един от милионите й фенове по света. Заедно! Дишащи един въздух, споделяйки един момент. Неописуемо. Нереално. Несравнимо.


Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. Сълзи от щастие, от емоция, от обич, от възхищение... всъщност в този момент нищо такова не минава през ума ми. Не се замислям за тях, осъзнавам чак след някоко минути, че цялата съм в сълзи и това ми се струва най-нормалното нещо. Най-неподправената емоция. Марая винаги е била напълно откровена с мен в песните си, в същността си.... аз бях напълно откровена днес с нея/мен - ревяща, пищяща, подскачаща, танцуваща, пееща... щастлива.
Минавайки през Fantasy Remix (по време на която все още не знаех къде се намирам) Марая каза, че Италия е "the best". Не бих могла да бъда по-съгласна с нея. И се започна!
Шеговито ни попита дали имаме нещо против да изпее една малка песен за нас. Публиката ревна, когато се чуха началните акорди на пианото. Започна Emotions, а Марая звучеше изумително. Да приемем, че Бог или която е за вас най-могъщата сила във вселената иска да напише и да изпее песен, която да съчетава в себе си всичко най-велико, най-красиво и най-въздействащо в музиката. Тогава тази песен би била Emotions, изпълнена на живо от Марая Кери.
Гласът на Марая звучеше дори по-добре от стотиците пъти, в които съм го слушала на запис. Едновременно ме респектираше, прегръщаше и удряше, стопляше и вледеняваше. Оставяше трайна следа в ума, сърцето и душата ми.
И знам, знам, че може би ви звуча пресилено или налудничаво, но... както вече казах - понякога думите не стигат. И ако велики поети досега не са могли да опишат нещо толкова силно като подобна емоция... къде съм тръгнала аз с моя блог да се мъча да опиша това, което не може да се опише. Та нали сама  аз повтарям - НЕОПИСУЕМО!
Марая беше толкова красива. В този момент я видях по-красива от всякога, по-нежна и въпреки това- напълно истинска.
Следващата песен беше My All. Марая пееше вълшебно, аз все още плачех. Дойде ред на малката пауза, а именно на сцената останаха само танцьорите. Това беше и времето, в което наистина имах малко време да се осъзная, да се огледам около себе си и да си повторя "На концерт на Марая Кери съм!". Имах нужда да го кажа на глас, да го изкрещя, да го напиша, ако щете, защото исках целия свят да разбере. Да разбере, че мечтата ми се е сбъднала! И усещането е стотици пъти по-прекрасно отколкото някога съм си го представяла!
Марая излезе преоблечена .С дълга блестяща рокля. Запя Always Be My Baby, която посвети  на децата си. Жалко, че не излязоха на сцената, щеше да е страхотно да ги видим и тях. Отново пях с цяло гърло и през сълзи (няма значение,че после се стреснах като се чух на някои от записите, хаха)
Песните минаваха една след друга, като аз почти през цялото време бях със сълзи на очите, особено на бавните песни като I'll be there и Against All Odds. Въпреки това попивах всеки звук, всеки акорд, всяка нейна въздишка.


На по-бързите пък скачах и танцувах и пеех. Публиката в нашия сектор беше буквално заспала, заради което ми направиха забележка  няколко пъти да седна (бяхме в сектор със седящи места). Не можех да повярвам на очите си, че Марая приканва всички да танцуват, а те седят. Това никога не би се случило в България. Осъзнах колко съм радостна от факта, че мога напълно да изразя това, което чувствам без да ме интересува, че някой ме гледа и недоволства. Бях невъзпитана, може би, че не следвах настроението на тълпата в този момент, но истински желаех този път да съм черната овца (агне! хаха) и нямаше да позволя на сдържаните италианци да направя нещо, което не искам в най-прекрасните час и половина в живота ми. Затова продължих да си танцувам и подскачам и те май се примириха с невъзпитаната Адрияна от България, хаха
Истината е, че нашето място беше най-отпред до сцената до най-заклетите фенове. Именно това е и следващата ни мечта. И аз вече знам - един ден ще се сбъдне! 

Започна One Sweet Day! Песен, в която се пее за хората, които сме загубили, за това, че не сме могли да им кажем всичко, което сме искали, а сега вече е твърде късно. Инстинктивно повдигнах ръце нагоре и мислех за дядо си облята в сълзи. Дали е знаел колко го обичам, дали не можах да му го кажа, докато беше жив. Колко ли би се радвал, ако в момента ме виждаше. Тази подробност можеше да ви е спестя, но... тя е истина, а аз днес съм напълно искрена с вас. Такава, каквото бях и на концерта. Такава, каквато искам да съм, винаги когато мога. Пишейки тези редове отново ме връхлитат емоциите и да.... отново плача. И този път е не само от щастие, но и от мъничко тъга. Но те вървят ръка за ръка. Не можем да се почувстваме истински щастливи, ако не познаваме мъката. Не можем да скърбим, ако не сме се докоснали до щастието.


Емоционалните моменти продължиха с песента When You Believе по време на която сцената угасна, Марая напълно изчезна, а на екрана се появи Уинти Хюстън. Публиката избухна в аплодисменти посветени на таланта и паметта на великата изпълнителка. Марая, която винаги държи да  е център на вниманието, този път стоеше в тъмното като една от нас и гледаше екрана. Това определено засвидетелства обичта й към Уитни и най-вече човечността й. Едно от многото прекрасни качества на Марая (заради които я обичаме толкова много) които понякога остават скрити за широката публика, но не и за нас - истинските фенове. Често сме си говорили по между си, че личността на Марая е равносилна на уникалния й глас, ако не и дори по-прекрасна.
Следваше Hero, а след това We Belong Together изпълнени отново брилянтно. Публиката пееше на всяка една от песните, но най-силно се усети присъствието на няколкото хиляди души именно на тези две песни.
Марая излезе за една последна песен. Ние знаем, че тя никога не излиза на бис след това, така че не се надявахме на повече. Това щеше да е. Край. Час и половина минаха като миг. Миг, в който изпитахме емоции, които някои може и да не изпитат цял живот.
Започна Without You! Това е песента, която чух за първи път по телевизията през 1993 година, когато бях едва на 9 години. Причината музиката да е най-важната част от живота ми от тогава до днес. Представете си какво значеше да чуя тази песен на живо! Тук аз вече нямам думи, наистина!
Към края на песента се разплаках много силно и извиках - нее, не искам да свършва. Бях като малко дете, от което взимат любимата играчка. Не исках да свършва, не и толкова бързо, поне още една песен! Какво ли не би дала само за още една песен. Но... не. Марая ни каза, че ни обича и ние й отвърнахме с хиляди викове "I love you, Mariah!". Защото наистина я обичаме. И това не е някакви детска фенска измислена любов. Ние просто я обичаме. Наистина.
На излизане от концерта побързах да заснема моментното си състояние, защото исках да имам реални кадри, за да ги погледна всеки път, когато искам. Да си спомня, да изживея този невероятен миг отново и отново.
С Вили почти не си казахме дума докато стигнахме до хотела. Нямаше място за думи...Трябваше ни време, в което да останем насаме със себе си, с емоциите, чувствата, преживяното.
Прибрахме се в хотела и  на двете всичко ни се струваше като сън. Побързахме да споделим с нашите роднини и приятели по една снимка във facebook. Без да се уговаряме и двете бяхме написали едно и също - НАЙ-ЩАСТЛИВИЯТ ДЕН В ЖИВОТА МИ!
 


На другия ден отново отидохме в Милано, защото имахме време до полета. Насладихме се за последно на гледката на площад Duomo, купихме си още няколко неща. Аз си взех една чанта, на която са изписани  имената на много градове в Италия и най-важното име - Милано. Жалко, че не можех да намеря нищо, но което да пише Асаго. Отидохме на летището доста по-рано. Бяхме толкова доволни от всичко, което ни се случи, че без грам оплакване стояхме 4 часа, чакайки полета ни.
Нали си спомняте колко добре си вършеха работата на летището в Букурещ. Тук цареше непукизъм от страна на служителките. Закъсняваха, пиеха си кафе, говореха си нещо на италиански и не бързаха за никъде. Останаха 15 минути до полета ни, а те не се притесниха въобще. Приемаха принтираните билети,обясняваха спокойно, въобще живееха си живота, хаха.
Най-накрая бяхме в самолета. Пътуването беше по-неприятно от предишния път, защото през прозореца се виждаха само гъсти облаци и имаш чувството, че самолетът въобще не се движи, но все пак всичко мина спокойно.
Пристигнахме в Букурещ, от където майката и бащата на Вили ни взеха с кола. Успяхме да се насладим на красиви нощни гледки в Букурещ докато пътувахме към Русе.
На сутринта аз се качих в автобуса за София. През първите няколко часа мислех за концерта и очите ми се пълнеха със сълзи. Реших да гледам клипчетата, които бях направила, но тогава те се усилиха. Емоцията беше все още толкова силна, че дори песен, която не е пяла на концерта ме караше да настръхвам и веднага я спирах, за да не рева пред хората. Дни след това не можеш да изгледам клипа, който направих веднага след като излязохме от концерта, защото сълзите отново тръгваха. Месец след това не можах да обработя клиповете и да ги кача в youtube, както и да разкажа за преживяното тук в блога. Трябваше ми време, за да осъзная какво бях преживяла.
Прибрах се в България, прибрах се у нас... и всичко беше по-красиво. Дори старите улици, влаковете, хората, аз самата бях по-красива, по-добра, по-щастлива. Да сбъднеш мечтата си настина си струва. И никога не позволявайте на някого да ви накара да мислите, че тя не е важна, че мечтата ви е глупава, смешна, детска или ... Само вие знаете какво наистина искате и само вие сте способни да я сбъднете!
Ще питате каква е моята нова мечта сега, след като сбъднах тази? Моята мечта е... да не спирам да мечтая! Защото човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. А аз искам да мечтая всеки ден, за много неща. Когато те се сбъднат... отново ще ви споделя!




                                                Не пропускайте да видите и видеото!

                                                                                                         Love, Adriyana

youtube - ADRIYANA
facebook - MakeUp Music Me
втория ми блог - Classroom Of Joy
 instagram - @adriyanarumenova
twitter - @ADriyanaA


Няма коментари:

Публикуване на коментар