Здравейте, приказни!
Април беше един от най-вълнуващите месеци в живота ми! Заради това няма как да не споделя с вас приключението, заради което съм озаглавила днешната публикация "Да сбъднеш мечтата си" :)
Ако все още не знаете аз съм супер фен на Марая Кери. От 20 години мечтая един ден да я видя на живо. Да чуя гласът легенда, да зърна жената чудо. Моята страст, моята гордост, моята магия. Когато в края на миналата година Марая обяви европейското си турне The Sweet Sweet Fantasy Tour, вече знаехме - мечтата ни ще се сбъдне. Говоря в множествено число, защото знам, че представям всички фенове, които с години събират дисковете й, слушат песните й, намират упование в трудните моменти в тях, в моментите на любовни трепети, предателства, разочарования или просто "лигавите" си дни (защото знаем, че не само Марая , а всички ние имаме различни лица и всяко едно от тях можем да намерим в дадена нейна песен), изграждат приятелства на базата на "фенството". Но да говоря за Марая Кери и значението й за феновете и за музикалната история въобще... смятам, че е ненужно. За това си има критици, писатели, та дори учебници (от няколко години Марая е и в български учебник по музика ). Пиша тук само, за да споделя емоцията си от това, което преживях.
Ако все още не знаете аз съм супер фен на Марая Кери. От 20 години мечтая един ден да я видя на живо. Да чуя гласът легенда, да зърна жената чудо. Моята страст, моята гордост, моята магия. Когато в края на миналата година Марая обяви европейското си турне The Sweet Sweet Fantasy Tour, вече знаехме - мечтата ни ще се сбъдне. Говоря в множествено число, защото знам, че представям всички фенове, които с години събират дисковете й, слушат песните й, намират упование в трудните моменти в тях, в моментите на любовни трепети, предателства, разочарования или просто "лигавите" си дни (защото знаем, че не само Марая , а всички ние имаме различни лица и всяко едно от тях можем да намерим в дадена нейна песен), изграждат приятелства на базата на "фенството". Но да говоря за Марая Кери и значението й за феновете и за музикалната история въобще... смятам, че е ненужно. За това си има критици, писатели, та дори учебници (от няколко години Марая е и в български учебник по музика ). Пиша тук само, за да споделя емоцията си от това, което преживях.
Заради това, че почвах този пост 4 - 5 пъти, триех и почвах отново съм почти сигурна, че мислите ми ще са хаотични и по-скоро няма да изразят напълно преживяното.... но.... какво да каже човек? Понякога думите не стигат. Наистина. Не стигат. Как можеш да опишеш любовта, радостта, щастието, тъгата или мисълта, изкуството или магията. Те са неописуеми. Също като самата Марая. Също като самото ни преживяване. Неописуемо!
След като вече имахме билети за концерта на Марая в края на миналата година беше време да помислим и за самото пътуване. Решихме да пътуваме от Букурещ до Милано, защото по този начин билетите за самолета излизат по-евтино. Пък и приятелката, с която щяхме да ходим на концерта е от Русе и беше логична стъпка да летим от Румъния (макар това да ми костваше още 1 + 5 часа път, за да стигна до нея). Тъй като имахме само половин ден за разглеждане на Милано решихме да посетим най-голямата забележителност, а именно Маланската катедрала и площадът Duomo. За хотел избрахме NH Congress Centre в Асаго, защото ни беше само на 10 минути пеш от залата на концерта. В днешно време е лесно да платиш всичко по интернет, да организираш маршрута си и да си спокоен, че всичко е наред. След като разучихме и подробно маршрута (да живее google maps) беше време да изчакаме заветната дата и да сбъднем мечтата си. На вас пък споделих за вълненията си в публикацията Как изгубената Коледа се превърна в Коледно чудо! и видеото Билет за концерт на Марая Кери .
Пътувах за Русе в деня преди пътуването ни за Италия. Пътувах прекрасно. Шофьорът пускаше много хубави песни от 80 и 90-те години, които ме заредиха с положителна енергия и ми помогнаха да не усетя 5-те часа път. Разбира се не пропуснах и да послушам Марая по пътя, но мисля, че най-много време прекарах в четене на "Бизнес на високи токчета" тъй като не исках да се вълнувам прекалено с мисли за концерта и Марая. Книгата е много хубава и я свързвам отново с Марая (изненада), защото е голям фен на обувките Джими Чу (дори ги споменава в песента More Than Just Friends).
Много се вълнувах, че след около 7 - 8 години писане и говорене по скайп най-накрая ще се запозная на живо с Вили. Пишем си още времето, в което нямаше фeйсбук (или поне ние нямахме), а имахме форум, посветен на Марая. С наближаването на Русе нетърпението ми да я видя се увеличаваше все повече и повече. Прекарахме страхотно вечерта, видяхме и Дунав и малко от центъра на Русе. Дъждът ни спря да разглеждаме повече, но от това, което видях останах очарована от атмосферата и архитектурата на града. Успяхме да си направим селфи и на река Дунав, макар да не се вижда много от нея.
Дълго не можах да заспя, защото предстоеше голямото ни пътуване. Първото ми качване на самолет и приближаването с още една стъпка до Марая. Рано сутринта се качихме на микробусче, с което стигнахме до летището на Букурещ. Пътувахме около 2 часа.
Пристигнахме на летището доста по-рано от необходимо, но като за първи полет искахме да сме сигурни, че всичко е точно и няма да има място за притеснение и бързане. Летището на Букурещ - Otopeni е доста голямо, сравнително спокойно. Всичко е много добре организирано. Навсякъде те водят стрелки и обяснения. Не бяхме предвидили, че ще ни трябват леи (румънската парична единица). Реално не ни и трябваха, но... аз видях списание ОК на корицата с Марая и... нямаше как - обърнах 5 евро в румънски пари и приключението се започна. Първия досег с Марая зад граница беше налице.
Без никакви затруднения минахме през секюрити чек-а и т.н. След като минеш в безмитната зона можеш да пазаруваш и с евро, което е супер, защото си взехме вода, за да не купуваме в самолета.
Охраната беше много стриктна, което ме накара да се чувствам по-сигурна в пътуването. Хората определено си вършеха добре работата (за разлика от италианците, но за това ще ви разкажа по-късно)
Самото качване на самолета беше голямо преживяване, защото бях виждала подобно нещо само по филмите. Стюардесите бяха много любезни и ми беше много интересно да видя прословутото сочене и показване с ръце, които съм гледала в "Гледка от върха" с Кристина Апългейт и Гуинет Поутроу.
По време на ускорението преди излитането и самото излитане ми се стори много вълнуващо, никак не ме беше страх или пък ми стана лошо. За всеки случай обаче бях глътнала няколко Кокулин против гадене, защото не знаех какво да очаквам.
Гледките, които виждаш са уникални и несравними. Да видиш как къщите, сградите, дори планините и облаците над тях стават малки като точки е много интересно. Най-хубавата част за мен обаче е когато усетя, че кацаме, въпреки че статистиката сочи, че това е най-опасната част. Все пак аз съм значително по-спокойна като видя нещо познато под себе си, а именно Земя!
Кацнахме на летище Linate в Милано, което беше доста по-малко от това в Букурещ и много по-спокойно. От там веднага хванахме автобус, след това се прекачихме на метро и след това още веднъж, като успяха дори да ни глобят, защото си бяхме взели грешен билет, хах. За разлика от България в Милано си взимате билет за метро само от автомат, с който влизате и излизате (като в Асаго винаги има човек, който следи дали всичко е наред) Общо взето не видяхме кой знае колко от Милано (само гледките през прозореца на автобуса), но веднага усетихме духа му. Много приветлив и красив град. След около час и половина пристигнахме в Асаго. Това е нещо като бизнес парк до Милано, пълен с хотели, бизнес сгради, много зеленина и....най-важното Mediolanum Forum - залата, в която Марая щеше да пее следващата вечер.
След като я видяхме вълнението ни се усили и започнахме да вярваме, че настина се случва. За наше голямо учудване нямаше нито един плакат в града, та дори и на самата зала. Започнахме да се чудим как е възможно, ще има ли въобще концерт?
След като се настанихме в хотела, посетихме нещо като търговски център, който беше много красив, голям и
доста различен от това, което съм виждала досега.
Бяхме много доволни от пътуването, хотела, Асаго и всичко, което ни се случи този ден. Когато съм си мислила за пътуване в чужбина (което не е организирано от агенция) винаги съм си го представяла напрегнато, с бързане, объркване, но при нас всичко беше като по вода. Вечерта ни мина в разговори и вълнение за утрешния ден. Това беше последната вечер в живота ни, в която си лягаме без да сме виждали и чували Марая на живо. Това беше последната вечер, в която ние все още имахме една голяма несбъдната мечта!
Не пропускайте да видите и видеото!
Love, Adriyana
youtube - ADRIYANA
twitter - @ADriyanaA
Няма коментари:
Публикуване на коментар