Здравейте!
Установих, че гледам много малко филми напоследък и пропускам купища, които знам, че наистина биха ми харесали много. Затова реших май да е месеца на филмите и да споделям с вас впечатленията си за тези, които вече съм видяла. Така ще имам стимул да гледам повече филми, а също ще мога да се върна след време и да прочета кои филми наистина са ми харесали :)
Преди малко изгледах Still Alice, заради който актрисата Джулиан Мур получи Оскар. Веднага щом разбрах каква е сюжетната линия на филма и че в него участва актриса от такава класа той попадна в листа на филми, които трябва да гледам. Едва днес успях да го направя и бързам да споделя с вас мнението си, минути след края му. (Вижте повече за филма в IMDb)
Филмът е базиран на книга със същото име на Lisa Genova от 2007 и проследява живота на доктор на науките и професор по лингвистика Алис Хоуланд, която научава, че страда от рядка форма на болестта на алцхаймер. Филмът е съсредоточен най-вече върху вътрешното терзание на героинята, както и на трудностите, които срещат тя и семейството й с развиването на болестта. Засяга въпросът за загубата, като най-фатална е именно когато загубим себе си. Но дали болестта и всички външни и вътрешни фактори могат да попречат на човек да изгуби същността си или ние сме това, което сме, като изключим всичко и всеки извън това Аз...
За мен филмът поставя и няколко съвсем житейски и много важни въпроса, най-важният от които е безсилни ли сме пред тази болест. Отговорът за съжаление е да. От алцхаймер може да се разболее всеки един от нас, независимо дали мозъкът му е трениран до съвършенство (както е с героинята) и дали води пълноценен и здравословен начин на живот.
Играта на Джулиан е зашеметяваща, както във всичките й филми. Тази жена не си поплюва е във всеки следващ филм е по-добра и по-добра. Освен нея във филма участват още няколко големи актьора като Alec Baldwin, Kristen Stewart и Kate Bosworth.
Това, което ме изненада във филма е неговата простота. Смятах, че ще е наситен с много действие, но се оказа, че той проследява малка част от живота на Алис, която е достатъчна да остави траен отпечатък в съзнанието ни.
Не съм експерт или филмов критик, но през годините съм изгледала много филми и смятам, че определено мога да кажа кога един филм е добър или не, въпреки че както във всяко изкуство.. така и в киното всичко е въпрос на вътрешно усещане.
Установих, че гледам много малко филми напоследък и пропускам купища, които знам, че наистина биха ми харесали много. Затова реших май да е месеца на филмите и да споделям с вас впечатленията си за тези, които вече съм видяла. Така ще имам стимул да гледам повече филми, а също ще мога да се върна след време и да прочета кои филми наистина са ми харесали :)
Преди малко изгледах Still Alice, заради който актрисата Джулиан Мур получи Оскар. Веднага щом разбрах каква е сюжетната линия на филма и че в него участва актриса от такава класа той попадна в листа на филми, които трябва да гледам. Едва днес успях да го направя и бързам да споделя с вас мнението си, минути след края му. (Вижте повече за филма в IMDb)
Филмът е базиран на книга със същото име на Lisa Genova от 2007 и проследява живота на доктор на науките и професор по лингвистика Алис Хоуланд, която научава, че страда от рядка форма на болестта на алцхаймер. Филмът е съсредоточен най-вече върху вътрешното терзание на героинята, както и на трудностите, които срещат тя и семейството й с развиването на болестта. Засяга въпросът за загубата, като най-фатална е именно когато загубим себе си. Но дали болестта и всички външни и вътрешни фактори могат да попречат на човек да изгуби същността си или ние сме това, което сме, като изключим всичко и всеки извън това Аз...
За мен филмът поставя и няколко съвсем житейски и много важни въпроса, най-важният от които е безсилни ли сме пред тази болест. Отговорът за съжаление е да. От алцхаймер може да се разболее всеки един от нас, независимо дали мозъкът му е трениран до съвършенство (както е с героинята) и дали води пълноценен и здравословен начин на живот.
Играта на Джулиан е зашеметяваща, както във всичките й филми. Тази жена не си поплюва е във всеки следващ филм е по-добра и по-добра. Освен нея във филма участват още няколко големи актьора като Alec Baldwin, Kristen Stewart и Kate Bosworth.
Това, което ме изненада във филма е неговата простота. Смятах, че ще е наситен с много действие, но се оказа, че той проследява малка част от живота на Алис, която е достатъчна да остави траен отпечатък в съзнанието ни.
Не съм експерт или филмов критик, но през годините съм изгледала много филми и смятам, че определено мога да кажа кога един филм е добър или не, въпреки че както във всяко изкуство.. така и в киното всичко е въпрос на вътрешно усещане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар